В съвременните условия производителността на труда се повишава главно чрез въвеждане на нови, по-производителни и по-рентабилни машини и съоръжения, посредством механизация и комплексна автоматизация на производството. В редица случаѝ обаче и изкуственото осветление може да се използва като фактор за интензификация на производствените процеси. Проведените наблюдения и изследвания в различни производствени условия показват, че с повишаване на нивото на осветеност и подобряване качеството на изкуственото осветление се постига:

  • По-висока производителност на труда;
  • Намаляване грешките (брака) в производството;
  • По-малък брой злополуки;
  • Намаляване на умората;
  • По-добър микроклимат и хигиена в производствените помещения;
  • По-добро поддържане на производствените машини и съоръжения и др.


Въздействието на изкуственото осветление върху ефективността на производствения процес не е пряко а косвено – чрез повишаване производителността на труда на работния персонал. Производителността на труда зависи от условията на работната среда и в частност от нивото на осветеност. За да се установи зависимостта т.е. влиянието на нивото на осветеността е необходимо останалите параметри на работната среда да останат непроменени. Наблюденията се провеждат в продължение на няколко години. По този начин се отстранява въздействието и на други фактори върху средната производителност на труда за разглеждания период от време, като годишен сезон, здравословното и психическо състояние на работника и други.

Фиг.1  Увеличаване на производителността на труда при повишаване на осветеността.

За пример може да вземем изследванията които са направени в цех за щанцоване и разкрояване на кожи при две нива на осветеност 350 lx. и 1000 lx. (Фиг.1) Предвид на значителните колебания на средномесечната производителност, за да се получат по-достоверни резултати, периодът на наблюдение обхваща 4 години – 2 години преди и 2 години след подобряване на осветлението. В резултат на повишаването на осветеността се установява нарастване на производителността средно с 7,6%.

В табл.1 са дадени резултатите от някои изследвания относно повишаване на производителността на труда чрез увеличаване на осветеността.

Нарастването на производителността на труда не е еднакво за  различните видове работи. То е толкова по-чувствително, колкото по-трудна е зрителната работа и колкото е по-голям нейният дял в целия производствен процес.

Повишаването на производителността се дължи на подобряване на елементарните зрителни функции (контрастна чувствителност, острота на зрението, бързина на различаване и др.), когато се увеличава осветеността. Към това се добавя благоприятното въздействие на повишената осветеност върху работата на централната част на зрителният анализатор. Подобряват се интерпретиращите и асоциативните способности на съответните звена на централния мозък и се повишава способността за концентриране на вниманието. С това се обяснява благоприятният ефект от увеличаването на осветеността върху някои умствени дейности, които на са свързани със зрителната работа. 

Фиг.2 Интензифициране на някои умствени дейности при увеличаване на осветеността от 90 до 500 lx.

На фиг.2 са показани резултатите от изследване на голяма група ученици. 

Чрез специални тестове е установено значително повишаване на способностите за запаметяване, логическо мислене и бързо и вярно смятане при увеличаване на осветеността от 90 на 500 lx. Тези резултати на означават че, че по този начин може да се повиши интелигентността. Те само доказват възможността за по-добро използване на умствените способности чрез подобряване на осветлението.

Повишаването на производителността на труда не е право пропорционално на увеличаването на осветеността. 

Фиг.3 Зависимост на производителността на труда от осветеността при работа на струг.

На фиг.3 е представена графично зависимостта на производителността от осветеността при работа на струг. Ефектът от увеличаване на осветеността е голям в зоната на малките осветености (30-200 lx) и значително по-малък в зоната на големите осветености (200-600lx). Кривата има ясно изразен логаритмичен характер. Това не е трудно да се обясни, като се има в предвид логаритмичната зависимост на основните зрителни характеристики от нивото на осветеност или яркост на работната повърхност.

Производителността на труда зависи не само от осветеността, но също и от качеството на осветлението, т.е. от наличието на заслепяване, дискомфорт, пулсации на светлинният поток и др.

Увеличаването на осветеността е от съществено значение и за намаляване на грешките (брака) в производството и броя на злополуките. 

Фиг.4 Изменение на броя на грешките при сортиране на болтове при повишаване на осветеността.

На фиг.4 е показано намалението на грешките от сортирането на болтове, като осветеността се увеличава от 100 до 1 000 lx. Подобни резултати са били получени при увеличаване осветеността от 30 до 1 000 lx. в цех за типографски набор. Броят на грешките се е намалил с 40%. Това се дължи на подобряване на главните зрителни характеристики на окото. При увеличаване на осветеността, а също на повишаване за концентриране на вниманието, на намалената обща умора и на подобрената кондиция на целия организъм при по-висока осветеност. 

Злополуките в промишлените предприятия се дължат преди всичко на пониженото внимание, разсеяност и умора. Следователно броят на нещастните случаи може да се намали, като се повишава съсредоточеността и намалява умората чрез подобряване на осветлението.

Според изследване в английските машиностроителни предприятия при увеличаване на осветеността от 65 до 170 lx. броят на злополуките се е намалил 20% в общото машиностроене, с 25% в точното машиностроене, с20% в тежкото машиностроене и с 51% в цеховете за студен прокат. Съгласно американски проучвания, броят на злополуките се е намалил средно с 50% даже когато първоначалната осветеност е сравнително по-висока, например при увеличаване на осветеността от 300 на 500 lx. до 2000-2500 lx.

При оценка на общия ефект от увеличението на осветеността трябва да се имат в предвид  различните потребности от светлина на хора с различна възраст. За решаване на еднаква зрителна задача по-възрастните хора се нуждаят от по-висока осветеност. Това е лесно обяснимо, като се има в предвид намалението на остротата на зрението при повишаване на възрастта. 

Фиг.5 Необходими нива на осветеност за извършване на еднаква работа от 20-и 60- годишни работници.

На фиг.5 са показани резултатите от едно изследване на необходимото ниво на осветеност за 20 и 60 годишни работници, които изпълняват еднаква работа. Докато при 100 lx разликата е по голяма от два пъти, при 300 lx разликата е 83% а при 900 lx тя е само 22%;

Фиг.6 Зависимост на необходимата осветеност от възрастта на работника за някои видове производствени дейности.

На фиг.6 са представени графично средните стойности на резултатите от проведените изследвания за установяване на зависимостта на необходимата осветеност от възрастта на работника в 1100 цеха и работилници за 20 различни производствени дейности (професии)

Повишаването на осветеността е обикновено желателно и се възприема в повечето случаѝ положително. Чрез по-висока осветеност се постига по-добър зрителен комфорт и се подобряват изобщо работните условия и „климатът“ на помещението. Във връзка с това възниква въпросът за установяване на оптималното ниво на осветеност, което обуславя зрителен комфорт. Проведените експериментални изследвания показват, че оценката за оптималното ниво на осветеност на различните наблюдатели е твърде субективна. В изследването на Бодман и Мук е проведено по следният начин. Осветеността в помещението се изменя от 50 до 10 000 lx. Участниците в експеримента оценяват нивото на осветеност по три степени – „твърде тъмно“, „добро“ и „твърде светло“. Процентът на задоволените наблюдатели нараства плавно и достига своя максимум (80%) при 2000 lx. При по-нататъшното увеличение на осветеността все по-голям брой наблюдатели дават оценка „твърде светло“. Резултатите от изследванията на Мук и Бодман показват, че предпочитаното (желаното) ниво на осветеност с оглед на зрителен комфорт е 2000 lx. В извършените над шест такива изследвания през различни години и от различни екипи показват един и същи резултат който е приет като средна стойност на желаната осветеност 2000 lx.

Установено е и многостранното биологично въздействие на светлината върху човешкият организъм. Ретината на окото е свързана с нерви с хипофизната жлеза, която е главният регулатор на работата на хормонните жлези и обмяната на веществата. Установено е и че светлината въздейства върху периферното кръвообръщение, количеството на кръвта и хемоглобина, кръвно-ендокринната система, мускулното напрежение, броят на левкоцитите в кръвта и др.